Утрините са все по-меки-
бузи къпината издува-
орехите стават кафяви-
розата иска да пътува.

Кленът е със весело шалче-
ливадата-с лисича кожа.
За да не бъда старомодна-
И аз едно бижу ще сложа.
Emily Dickinson, 1858


Малиново вино и мисли по теб
В тихата къща съм сама
Не искам музика, нито звук
Не искам нищо да смущава мечтанието ми
Зимата напомня за себе си със всеки ден
Затварям очи и не мисля за нея
Не и през цялото време