миналото ме настъпва по мазолите
от време навреме
дреме ми на...
за всичко
тръсвам глава с поглед настрани
ще свърши и този ден
а след него друг
ще порасна още малко
и ще стигна сладките на хладилника
после ще ви тегля една майна
на всичките
и ще замина
толкова далеч
че ще забравите лицето ми
и тътен ще има в сърцата ви
и самотата ще натиска клепачите ви
нощем
когато аз ще се смея дълго
защото при мен ще е ден