(Покриваш душата си с вестник и нарязваш кренвирш отгоре му. После бавно го топиш в горчица и ядеш. Очите ти са празни.)

"Ако има нещо, от което трябва да ти кажа да се пазиш, то това е тълпата"
Сенека


И в правотата на кое у себе си ти мислиш, че си добър човек. Кое те кара да мислиш за себе си с толкова любов и гордост. Постоянното шумолене в храстите, което те докарва до лудост? Или найлоновата торба от Фантастико, която нахлупваш на главата си при всеки момент, в който неможеш да се понасяш. Сблъсъкът с реалността често е неизбежен. Дори за теб. А Огледалото е малка реалност на твоята обвивка. Неможеш да се видиш отвътре. Душата си неможеш да покриеш с вестник.