миналото ме настъпва по мазолите
от време навреме
дреме ми на...
за всичко
тръсвам глава с поглед настрани
ще свърши и този ден
а след него друг
ще порасна още малко
и ще стигна сладките на хладилника
после ще ви тегля една майна
на всичките
и ще замина
толкова далеч
че ще забравите лицето ми
и тътен ще има в сърцата ви
и самотата ще натиска клепачите ви
нощем
когато аз ще се смея дълго
защото при мен ще е ден
Много силни стихове, като ги прочетох в първият момент се запитах или по скоро си казах, че явно си претърпял някакво разочарование, за да напишеш такова нещо.Много ми хареса, особено последната част "когато аз ще се смея дълго
ОтговорИзтриванезащото при мен ще е ден ". Много обнадеждаващо е.Ден след ден си минава така е, но не бива да чакаме утрешният ден, за да направим нещо, все пак всичко си зависи от нас самите. Ще очаквам и други хубави стихотворения от теб с блога.
благодаря .)))
ОтговорИзтриване