ти си... звън

да те гледам сутрин, как гол ми приготвяш кафе - безценно и ето, че има сутрини, в които те няма до мен. представям си как спиш в леглото си, как се събуждаш, взимаш душ, свиваш си цигара. мисля, плача и въздишам, но ето, че се сещам, че няма понятие като неосъщественост, а още повече невъзможност. в онези малки мигове, в онези кратки и съвършени мигове се осъществи цялото. всичко, за което някой някога може да си помечтае. и ето, че тази сутрин те няма в леглото ми, няма те физически във вечерите ми, но какво от това. нали си постоянно в мен, полепнал по вените и косите ми, а миризмата ти по кожата ми, няма вода на света, която да може да я измие.