нищо

Малката Вселена, малките хора и аз съм мъничка сред тях.
Малката прашинка.
"Не искам да съм дума, защото ще съм много трудна и никой няма да ме изрече".
По цял ден флуиди.
Не гледам отстрани, просто съм вътре.
Забравила коя съм, сънувам себе си.
Понякога нищо няма значение, понякога сърцето ми бие учестено,
очите искат да се налеят.
Вдигам телефона и се обаждам на най-неподходящия човек.
Мамка му. Отново shit. И за теб не ми дреме. Всичко е илюзия.