Боян Алексиев: Опа, опа, то не става така да изчезваш постоянно, цяла седмица къде ходиш не казваш, почвам да се притеснявам, притеснявайки се. Я да вземеш да се пообадиш, пишеш или да сигнализираш по някакъв начин, е ако искаш, де :))))))))
Теодора Иванова: Ех, мамка му, днес си мислех за теб и ми се идваше до китният квартал да се видим, ама вятъра ме отвя към Борисовата. После пред Народния имаше едни хора с тарамбуки, та пак се сетих за теб. Хайде тази седмица ще се чуем и видим, ако имаш време разбира се, защото ти все пак си светска личност, неможеш на всички да обърнеш дължимото внимание, знам те аз :):)
Боян Алексиев: Е, глупости, човек като има желание и оправдание не му трябва дори. Да трябва да се видим, времето е много подходящо за класики от всякакъв вид, подозирам, че ще ни е много приятно да поскитаме на въздух. А какво става иначе със сериозната част? Случки, събития, творчески идеи и някакви победи, за които не са писали във вестниците? :)))
Теодора Иванова: Няма такива победи, поне от моя страна... за теб ти ще кажеш... в очакване съм отново... „А времето навън е тъй прекрасно...” наистина. Всички хора са наизлязли, а аз се чудя къде са китарите или по-точно Китарата :)
Когато кажеш тези дни, можем да скокнем към някой парк заедно с още няколко южни душици непослушни, стига да имаме жълти стотинки за двете основни течности:бензин и бира :):):)
Боян Алексиев: Опа, опа сега пък от детски рождени дни не ни остава време за нищо :)))
Теодора Иванова: Аз съм free цялата седмица (работна), незнам дали ти си на детски рожден ден хахаххахааххааххаах :)))))))
Боян Алексиев: „На детски купони стойки въртя, откликвам на лево, размигам на десно, сто пъти бех там, де е най-тесно... роден съм за златна рамка, това момче е пианка” хахахахахахах
Теодора Иванова: ехеххеехехехх е това е Бобче.... за тва те обичам, винаги знаеш какво да кажеш хааххаххах кога ще се видим?
Боян Алексиев: Е, най-преяла ми приятелко, дните без теб минават бавно като нещо без право на обжалване :))
Теодора Иванова: Е, най- НЕпреяли ми приятелю, утре вечер ще свърши великденския пост и аз трябва да ти напомня да НЕ се напиваш на Великден, защоти така се бяхме разбрали... да ти напомня де.... хехехехех :) Ще се видим ли утре?
Или когато го четеш това ще е днес?
Боян Алексиев: Еми надявам се, даже мисля ей сега да ти звънна да се разберем :)
Боян Алексиев: Опа опа, той Христос воскресе докато се прибереш до вас и се обадиш и ред други работи се изпослучиха хихихихиих
Боян Алексиев: Дебора не си права (ето и тука ако се вгледаш и проследиш хронологията на събитията изпъква голата истина: само АЗ те търся и мисля за теб ) Цял ден ти звъня, то не бяха гласови пощи, то не беше обадете се по-късно, то не беше свободна съм,ама не за тебе хихихихих... що се смея и АЗ незнам, но пък от друга страна малко самоирония събота вечер, никак не е лошо, и отново хихихиихи, та така де, дори и в такива моменти успяваш да ме развеселиш, за което съм ТИ безкрайно благодарен, разбира се. И както се казва в една още недописана, но много поучителна приказка: До нови срещи в старата гора.....
Теодора Иванова: Ей, Бо ако знаеш какъв кошмар изживях вчера. Първо неможах да отида на работа, болеше ме гърло. После реших, че „Май не съм толкова зле” и мога да си оползотворя деня. Написах ти съобщение. След това съм заспала в такъв амок и се събуждам чак следобяд. Няма глас, няма нищо. Едвам се добрах до нас, защото не си бях и вкъщи и пак съм припаднала. Извинявай, че така те пренебрегнах, вече два пъти те лъжа, обещавам да се реванширам. Само да ми мине гърлото. Много извинявай oще веднъж и до нови срещи в старата гора :):):)
Боян Алексиев: Дебора, здрасти и аз съм добре, всеки ден идваш до квартала, знам аз, нямаш оправдание, макар, че можеш да измислиш нещо, я да чуем? Добре съгласен съм, няма проблеми, да бе много ясно, че разбирам, еми хайде тогава като си по-свободна нещо или пък няколко неща :):):)
Теодора Иванова: Мили ми смехурко, бързам да ти пиша, първо най-добре няколко неща ххихихии.... радвам се, че си добре, впрочем аз също съм добре, тези дни ще съм постоянно на работа, както и миналите. Като бях почивка, наистина гледах да почивам. Пък то лятото няма да ни избяга, и бирите също. А с Китариста (Нежния пънкар) съм се уговорила за няколко участия на Панчарево И Бъкстон. Той си е купил ново перо (розово), така че няма страшно, ще има песни и танци на народите. Ще гледам да се обадя, ако не съм много уморена. Хайде целувчици и прегръдчици и нали знаеш до нови срещи с Мечо Пух и Прасчо, Твой Тигър.
Боян Алексиев: Значи за Джули имаш време, а за мене си уморена, не си права, на китарата може да не съм най-добрия, ама пък за това съм ти верен, предан, свеж и отпочинал във всеки, макар и малък миг, в който бих имал честа да се сетиш за мен, моя милост и Айрин :):):)
P.S. Подяволите розовото му перце! Хихихихихихих
Няма коментари:
Публикуване на коментар