понеделник, 24 август 2009 г.

Мирише на есен. И дренките зреят.

Аз съм алчна към розовия храст.

Искам го за себе си.

Душата ми е дупка. Запълвам я с пластелин.

Нищо не личи на лицето ми.

Нищо не личи на усмивката.

Думите са хиляди.

Летят през химикалката.

Слънцето е още силно.

Изгаря черната ми рокля.

Нощите са хладни.

Дните ми са жадни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар