Мирише на есен. И дренките зреят.
Аз съм алчна към розовия храст.
Искам го за себе си.
Душата ми е дупка. Запълвам я с пластелин.
Нищо не личи на лицето ми.
Нищо не личи на усмивката.
Думите са хиляди.
Летят през химикалката.
Слънцето е още силно.
Изгаря черната ми рокля.
Нощите са хладни.
Дните ми са жадни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар