Слънчеви, есенни, последни... Витошко небе. Странно се нижат дните... няма последователност в приливите и отливите. Почивката ми е изпълнена с благодарност. И цялото ми същество се пълни с благодарност. От присъствието. Твоето. В тихите утрини, вечери, дни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар