Ти

Чудя се дали ще успея да те премахна, моя тъмна страна. Малка, грозна, нахална и устата досадница, която си се скрила в дълбините на душата ми. Моя сянка, която иска да ме завземе и да ме изличи от самата себе си. Ти, тази, която ме водеше само към пропасти. Ти, тази, която не ми даде нищо, от всичко, което ми обеща. Ти, тази, която ме тласкаше към самота и сълзи. Ти, тази, която провали всичките ми надежди, изтри цялата любов в душата ми, отдалечи всички хора, които ме обичаха. Провали всичките планове за свобода и щастие. Всеки ден ме гледаш и ми се усмихваш ласкаво, шепнеш ми в ухото, че само теб те е грижа за мен, че само ти знаеш кое е добро за мен, че ти единствена няма да ме изоставиш и винаги ще ме подкрепяш. Но аз знам, че това няма да се случи. Ти ще прокопаеш дупка в основите ми, ще се наместиш там и ще продължаваш да ме ядеш, докато не се настаниш сама в моето аз, тогава, когато от мен самата няма да е останало и помен. За това върви си. Без скандали и без драми, нека се разделим, сега и завинаги, защото ние двете не сме особено добра комбинация. Нека спестим сълзите и обещанията за по-добър живот. Просто си тръгни. Неискам да те гоня и неискам грозни сцени, от тях все повече ме боли. Сама си тръгни. Върви си по пътя. Остави ме сама. Искам да бъда себе си, за първи път,но за постоянно. Защото и Той не те харесва. И знаеш ли... никой никога не те е харесвал.