19 февруари 2010, петък
И пак ми се иска да се изкача на най-високата
скала
и да изкрещя
на цялата
Вселена, че те
обичам
Любовта е невероятна
Непредсказуемица,
хитруша
променлива величина
Слабост и сила
Тишина и звук
Сляпа досадница
и Умна старица
Изтерзана понякога,
или доволно усмихната
Нося я в задния джоб
или я кътам по шепите
Тъпча я под обувките си
и я захвърлям през прозореца
на колата
в движение
После я прибирам на топло
в пазвата
И си я имам
топла, гореща
като теб самия
Етикети: слушай ме
Subscribe to:
Коментари за публикацията (Atom)
6 коментара:
ох, как чудничко си го нарисувала този бумеранг - любовта... смъдна ме сърцето за всички отминали любови докато четох :)
Качвай се и крещи! :)
тази емоция е толкова силна и хубава, че на човек да му се приплаче, ако е закърнял твърде, за да я изпитва...;)
и все пак трябва да помним, че дори закърняването е временно явление. поне според мен :о))
с риск да изглеждам циничен, ще споделя с намигване:
по добре късно, отколкото никогО
:)))
напълно съгласна :)
Публикуване на коментар