петък, 19 февруари 2010 г.

Днес

И пак ми се иска да се изкача на най-високата
скала
и да изкрещя
на цялата
Вселена, че те
обичам
Любовта е невероятна
Непредсказуемица,
хитруша
променлива величина
Слабост и сила
Тишина и звук
Сляпа досадница
и Умна старица
Изтерзана понякога,
или доволно усмихната
Нося я в задния джоб
или я кътам по шепите
Тъпча я под обувките си
и я захвърлям през прозореца
на колата
в движение
После я прибирам на топло
в пазвата
И си я имам
топла, гореща
като теб самия

6 коментара:

  1. ох, как чудничко си го нарисувала този бумеранг - любовта... смъдна ме сърцето за всички отминали любови докато четох :)

    ОтговорИзтриване
  2. тази емоция е толкова силна и хубава, че на човек да му се приплаче, ако е закърнял твърде, за да я изпитва...;)

    ОтговорИзтриване
  3. и все пак трябва да помним, че дори закърняването е временно явление. поне според мен :о))

    ОтговорИзтриване
  4. с риск да изглеждам циничен, ще споделя с намигване:
    по добре късно, отколкото никогО
    :)))

    ОтговорИзтриване