И гледаме зарята през прозорчето на тоалетната.
А сме ние. Умните, талантливите.
Младите.
С широките души и топлите скутове.
Жени. Химери. Чудеса.
Една за друга вплетени. Живоносни.
От деца.
И всичко ще е розово.
И ще сме принцеси.
Ненагледни.
Воини. С лъкове.
А принцовете ще са наше бледо отражение.
а-а-а-м-м-м-... хъм... отдавна искам да напиша коментар на това стихо... много много ми харесва, а не знам какво да напиша... ами това пиша - много много ми харесва... и това, че съм сънувал някога, как отварям отвън прозорчето на тоалетната и за ръка (принцесата и бледото и отражение:)излитаме красиво там, дето е сърцето на огнената хризантема...
ОтговорИзтриванев бумащината на работния ми ден, отваряйки твоят коментар, имаше усмивка дълга, много дълга. Благодаря <3
ОтговорИзтриванеех, че обичам да карам хората да се усмихват дълго дъ-ъ-ълго :)
ОтговорИзтриване