след тоновете думи
след дългите следобеди
след стъпките ти скоростни
след малките ми смърти
проточва се зеленото
на дъхавата сутрин
избистря се вълшебното
под кръглия прозорец
вървя и тичам едновременно
полюшвам се сред две течения
и търся те с поглед по мазетата
в задуха на барабаните
в онези струни на китарите...

минава ден, минават два
не спира моето стремление
задъхвам се под напора на мислите
прикривам се в усмивки
в световъртежи
забравям те за около минута...


а после срещам куче с твойто име
и всичко спира