неделя, 22 април 2012 г.

сусам

така претровена се чувствам
от дим, цигари, светлина
от искането...
да се докосваме случайно
да тътрим обувки
по вечните улици

докато мият тротоарите
нощните работници
денонощните заведения
за бързо хранене
присветват в очите ми с жълти реклами

оглеждам се в якето ти
оглеждам се в косата ти
възпирам половината си пориви
да крача дълго с теб
да влача малката си чанта по земята
да ме повдигаш леко с ръце
да правя мънички подскоци
към теб и тихото сърце

да има и тунел, през който да премина
да ме изплюе бавната ти центрофуга
докато четеш поредна строфа
докато гърмиш в ухото ми
макар, че шепнеш

заспивайки те доизмислям
прикачам с катинар по дългите си краища
и неохотно се проклинам
защото ти си само призрак
на собствените ми проекции
а всичко ми е платонично
не е до физиката, уж, не е...
обаче будя се с усещането,
че искам, искам, искам...
към теб да се притискам

и това е всичко

Няма коментари:

Публикуване на коментар