изчезнах, защото всичко потъна. не се и върнах, започнах отново, друго място, други хора, нови мечти. захвърлих всичко старо и по стария метод се появиха нови и нови и все по-нови. научаваш се сам да си щастлив, независимо какво имаш и какво искаш в живота си. променяш навиците, но същността не можеш да промениш. а и не тярбва. единственото, което не трябва да губиш и единственото, от което трябва да се страхуваш си самият ти.
и така... омръзна ми това, че вече няма анонимност. сърцето ми е прекалено широко, за да обича само един. а тихото йезуитско писане, сякаш губи стилът ми. искам буквално и анонимно да лея душа по страниците. знам кой ще чете, знам също и кой няма. искам да е без значение. нека да изкачвам сама стълбите на съзнанието си, нека вече е друго. който иска да изкачва с мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар