When I find out all the reasons...Maybe I'll find another way...Find another day
With all the changing seasons of my life.Maybe I'll get it right next time...

Chambao

Погледнах навътре в себе си и разбрах,
че твоите очи са мои очи, че твоята кожа е и моя.
Когато те чуя се радвам и в твоята усмивка се къпя
и съм част от теб!
И не си струва самото ходене...
По-добре е да вървиш, за да растеш...

run

а съм пълна от към кухи текстове и незавършени стихове.... мислех си вчера за run, run, run... lets run, baby...защо всичко трябва да е толкова трудно понякога?

Бяхме и Сме

Говоря си с призраци и офлайн абонати, които може би са ме изтрили от живота си. понеже нямам време за тях. потъвам в собствените си усещания. поредните мъгливи дни. пролет ли е? гледам като през найлоново пликче. а ти си тук, до мен... истински, истински, както никога.
спомням си, много отдавна имаше "душата ми се е разтворила като крила на кацналата пеперуда". сега чакам пътят да ме повика. сам, както винаги.
гледам лицето си в огледалото. "аз ли съм или не съм?" или "само аз съм аз"... стига с тези "Азове". Някъде четох за... "Ние". Бяхме и Сме. А лицето ми в огледалото? Подмладено. Как е възможно? Вървя напред,нали?

... пак съм на ръба

"Сърцето всеки жребий заслужава..."

чакат ли ни още тъй хубави дни?

аз Пък какво правя? живея живота или го съществувам полека. имам си, занимания. всичко нормално. няколко искрици напоследък... колкото да ми стане сладко и чак горчиво. иска ми се да имам повече време. за другите. и за онзи Приятел, с главната буква,с който сме кармично свързани винаги... (извини ме, за пореден път, извини Глупавата в мен). усещам как се оставям на силата да ме води и се отпускам... обаче стреснато се будя и се чудя... ами ако Тя днес има почивен ден? Упс! Кой ще се погрижи за мен сега... а, да... (аз)... (мамкаму)... пак ще трябва да се дърпам сама по баира. усещали ли сте онова чувство на изгубеност, а същевременно спокойствие като пред буря. нещо между примиреност и мъдрост. да, точно! ето това се е настанило у мен и не се сеща да си върви. а гледам Слънце грее, Буря не се задава. Или?

Ако аз съм една относителна стойност. Съществуване. И съм тук на Земята, за да изпитам любов?

Понякога през ноща се събуждам и страшни мисли ме обземат. За да успокоя себе си и отново да заспя, започвам да мисля как всъщност, някой и сега ме обича. И как този, който заслужавам неизменно ще се появи (ако не се е появил вече). Значи. Или е вече тук или ме чака зад ъгъла. Толкова е обнадеждаващо. Знам, че е клиширано да си мисля подобни неща. Но какво да направя като само това има в сърцето. Само това съм мечтала и винаги съм искала. Любов.
„Ти винаги ще имаш близък човек, бро”. И това е факт.