сусам

така претровена се чувствам
от дим, цигари, светлина
от искането...
да се докосваме случайно
да тътрим обувки
по вечните улици

докато мият тротоарите
нощните работници
денонощните заведения
за бързо хранене
присветват в очите ми с жълти реклами

оглеждам се в якето ти
оглеждам се в косата ти
възпирам половината си пориви
да крача дълго с теб
да влача малката си чанта по земята
да ме повдигаш леко с ръце
да правя мънички подскоци
към теб и тихото сърце

да има и тунел, през който да премина
да ме изплюе бавната ти центрофуга
докато четеш поредна строфа
докато гърмиш в ухото ми
макар, че шепнеш

заспивайки те доизмислям
прикачам с катинар по дългите си краища
и неохотно се проклинам
защото ти си само призрак
на собствените ми проекции
а всичко ми е платонично
не е до физиката, уж, не е...
обаче будя се с усещането,
че искам, искам, искам...
към теб да се притискам

и това е всичко

stairs

изчезнах, защото всичко потъна. не се и върнах, започнах отново, друго място, други хора, нови мечти. захвърлих всичко старо и по стария метод се появиха нови и нови и все по-нови. научаваш се сам да си щастлив, независимо какво имаш и какво искаш в живота си. променяш навиците, но същността не можеш да промениш. а и не тярбва. единственото, което не трябва да губиш и единственото, от което трябва да се страхуваш си самият ти.
и така... омръзна ми това, че вече няма анонимност. сърцето ми е прекалено широко, за да обича само един. а тихото йезуитско писане, сякаш губи стилът ми. искам буквално и анонимно да лея душа по страниците. знам кой ще чете, знам също и кой няма. искам да е без значение. нека да изкачвам сама стълбите на съзнанието си, нека вече е друго. който иска да изкачва с мен.

When I find out all the reasons...Maybe I'll find another way...Find another day
With all the changing seasons of my life.Maybe I'll get it right next time...

Chambao

Погледнах навътре в себе си и разбрах,
че твоите очи са мои очи, че твоята кожа е и моя.
Когато те чуя се радвам и в твоята усмивка се къпя
и съм част от теб!
И не си струва самото ходене...
По-добре е да вървиш, за да растеш...

run

а съм пълна от към кухи текстове и незавършени стихове.... мислех си вчера за run, run, run... lets run, baby...защо всичко трябва да е толкова трудно понякога?

Бяхме и Сме

Говоря си с призраци и офлайн абонати, които може би са ме изтрили от живота си. понеже нямам време за тях. потъвам в собствените си усещания. поредните мъгливи дни. пролет ли е? гледам като през найлоново пликче. а ти си тук, до мен... истински, истински, както никога.
спомням си, много отдавна имаше "душата ми се е разтворила като крила на кацналата пеперуда". сега чакам пътят да ме повика. сам, както винаги.
гледам лицето си в огледалото. "аз ли съм или не съм?" или "само аз съм аз"... стига с тези "Азове". Някъде четох за... "Ние". Бяхме и Сме. А лицето ми в огледалото? Подмладено. Как е възможно? Вървя напред,нали?

... пак съм на ръба

"Сърцето всеки жребий заслужава..."