24 март 2010, сряда
И няма значение какви са лицата ни зад думите. Зад страниците, редовете, зад листовете от хартия. Дали сме хубави или грозни, дали имаме свян, когато ни гледат в очите, дълго, непознатите. Аз съм книга, аз съм дума . Аз съм лист- празен и цветен. Аз съм никоя, никоя, никоя... и всички ние. И Виргиния и Борхес. Защото е еднакво да си никой и да си някой.
Subscribe to:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
наистина няма значение, но и никога не е имало :*
:*
Публикуване на коментар