"И ето влизам аз с палто в цвят хуй. Обръснат. Бос.
С дървен куфар в ръка. Гъзът ми - червен.
Целият в червило от целувки."
А същност мъжът е невероятно красив. Нещо повече, красотата му няма аналози в живата природа.
Някои казват, че мъжът бил роден да убива.
Красотата му е красота на убиец.
Но според мен това е само част от истината.
Мъжкото тяло носи красотата на безкористното самоутвърждаване.
Мъжките рамене и гърди, също плешките, мишниците, сгъвките са съвсем безкористни.
Кракът е нещо друго.
Мъжкият крак е образец на красотата. Той е динамичен в окосмяванията си. Мъжът няма нужда нищо да си бръсне. Кракът му е настъпателен, бързо тича, снабден е с ходило, пета, пъсти с едри нокти и в крайна сметка с кожа. Коляното като връзка между горната и долната част не може да не е функционално.
Обичам да гледам мъж с дете в ръка. Малката ръка в голямата ръка. Харесва ми това семпло несъответсвие.
Какво ли не се говори за мъжката брадичка.
Много пъти съм чувал, че навявала идеята за ярост. Наивници!
Мъжката долна челюст е по-скоро удобна за съзерцание.
Пъпът на мъжа е центърът на космическото пространство.
Ако пъпът е открит- мъжът е деен и енергичен, обича да готви. Ако е прижумял- пак си е деен и енергичен. Той винаги е деен. Винаги е с греблото в градината на битието.
Мъжът има нежна кожа. Толкова нежна, че все ти се иска да я докоснеш.
Красотата на спящия мъж е трудна за описване, на който и да е език.
Ако надуе бузи, мъжът изглежда като Господ.
Върви ли с кръста е като Иисус.
Мъжкото свирене с уста изобщо не мога да сравня с нищо.
Мъжките здрави бутове са красиви и сами по себе си, но и с това, което се вижда помежду им.
Топките-това е островът на съкровищата. Там има едно такова място- направо ти фръква шапката!
Никога няма да нарека мъжките гениталии с безобразната блудкава дума член. Хуят си е хуй и ще изписвам тази дума с главна буква като думата Родина. Задрасквам я от речника на нецензурните думи.
Почитам истинската автономност на хуя, самостоятелните му решения.
Виждали ли сте някога очите на мастурбиращия мъж?
Сухи сълзи ги изпълват.
Виждали ли сте някога как яде мъжът? Усещам бучка в гърлото при тази гледка.
Когато мъжът е с набола брада, той става гений на вдъхновението.
Вълнуват ме състезателните му тежнения. Красиво е , когато прави небесни виражи с устремен изтребител, изправя се като свещ във въздуха и после надолу с главата.
Обичам, когато гол мъж се реши в банята пред високо цяло огледало. Сресва назад мокрите си коси. Това е класа. Обичам да си слага на страните нагарчащ парфюм, а леко да се подсмихва.
Не съм любител на миньорските страдания, но харесвам мъжа с леко замърсено лице.
Дебел мъж, слаб мъж – все едно. И двамата имат адамови ябълки.
Мъжките зърна на гърдите – отново белезите на безкористност.
Шията – движение.
Устата – тишина.
Мъртвият мъж е по-малко страшен от всяко друго животно.
